В срещата ни с Яймин Ма през 2019 година в конференцията за писатели в Сюани, почувствах една особена енергия, която се крие в неговата творческа визия и път към писането. Той започна, като амбициозен специалист в технологичната сфера, но по някакъв начин неговият път се пренасочи към страниците на книгите. Това напрежение между технологиите и изкуството е ясно изразено и в неговия дебютен роман "Тези спомени не принадлежат на нас", който е структурирано сборище от вглъбени епизоди, наречени винети.

В срещата ни с Яймин Ма през 2019 година в конференцията за писатели в Сюани, почувствах една особена енергия, която се крие в неговата творческа визия и път към писането. Той започна, като амбициозен специалист в технологичната сфера, но по някакъв начин неговият път се пренасочи към страниците на книгите. Това напрежение между технологиите и изкуството е ясно изразено и в неговия дебютен роман "Тези спомени не принадлежат на нас", който е структурирано сборище от вглъбени епизоди, наречени винети. Тази форма, вдъхновена от концепцията за "констелация" на Ольга Токарчук, предоставя възможност за свободно четене, без да е необходимо да следваме определен ред.

Тази структура ми напомни за древната човешка склонност към групиране на елементи и създаване на образи, чрез тях. Веднъж прочетена, книгата разкрива свят, в който спомените са достъпни и споделени, чрез изобретение, наречено "Майндбанк". В този свят, спомените могат да бъдат публикувани, разказвани и дори цензурирани, което поражда въпроси за човешката свобода и контрол върху собствената история. Особено силно ме впечатли, че в книгата Ма се опитва да изследва границите между реалност и фикция, между свобода и ограничения, които технологиите налагат.

Интересно е, че Ма черпи вдъхновение от книгата "Полетите" на Токарчук, която му даде смелост да експериментира с формата на романа. Тази книга му показа, че художествените форми не трябва да бъдат строги и непоклатими, а могат да се разширяват и преплитат. В същото време, той говори за опасностите от цензурата и границите, които хората често си налагат, за да дефинират себе си и другите. Този аспект е особено актуален в нашето време, когато технологиите и политическите промени постоянно променят границите на възможното.

Въпреки, че книгата му дава възможност на читателя да избира реда на четене, Ма подчертава, че това е акт на сила, а не на слабост. Той вярва, че свободата да избирате как и какво да четете, е всъщност начин да се освободите от ограниченията, наложени от традиционната структура на разказа. Тази идея за свобода и контрол е особено важна в съвременния свят, където технологиите ни дават безпрецедентни възможности за комуникация, но същевременно ни поставят пред предизвикателството да запазим човешката си същност.

Книгата "Тези спомени не принадлежат на нас" е част от по-голямата литературна традиция, в която автори, като Токарчук и други съвременници изследват границите на повествованието и ролята на технологиите в съвременното общество. В този контекст, Ма не просто разказва история, а поставя въпроси за нашето бъдеще, за това как запазваме човешката си същност в свят, където спомените могат да бъдат изтрити, манипулирани или споделени по начин, който е невъзможен да бъде контролиран.

В крайна сметка, неговият роман е призив към читателя да размисли за собствената си роля в съвременния свят. Да изберем как да използваме технологиите, как да запазим паметта и идентичността си, и как да се борим срещу ограниченията, които ни налагат. В този смисъл, "Тези спомени не принадлежат на нас" не е просто книга, а отражение на нашето време и нашите вътрешни борби.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.